Ако не си изядеш храната, дядо Торбалан ще дойде и

 „ Ако не си изядеш храната, дядо Торбалан ще пристигна и ще те вземе ” – що за способ на образование е това се чудим през днешния ден, само че заплашването на злояди деца се е считало за вярно и даже нужно до скоро. Да, типичното българско образование си има своите минуси, само че пък и много плюсове пред западното. В кои моменти ощетяваме децата си и в кои им даваме криле по български ни оказва помощ да осмислим психологът Иво Величков.

Често постановяваме своите хранителни привички

 Някои модели на образование, които сме взели от родителите си, през днешния ден са като вехти торби, които не правят работа. А има фамилии, които към момента ги употребяват. Един от лошичките български способи за реализиране на „ положителни ” резултати и, който бабите към момента обичат да постановат на внуците се крие в изречението: „ Докато не си изядеш всичко, няма да станеш от масата ”. Същото вършим и с гостите, на които вменяваме, че ще ни обидят в случай че не изядат и изпият всичко поднесено. Е, да, само че тъпченето е супер нездравословно за здравето и изцяло неверно. „ От деца са ни набивали в главата, че би трябвало да изяждаме всичко в чинията си, а всеки има друга мярка на задоволеност. В предишното това е било належащо, тъй като храната е била нищожна, само че през днешния ден не е по този начин ”, споделя психологът Иво Величков. Той е още по-малко склонен с радикално противоположната наклонност през днешния ден - родителите да вършат децата си вегани. Защото в желанието си да им наложат сякаш здравословен метод на живот, от време на време повреждат здравето им за цялостен живот. „ Погрешен модел е да постановяваме своите хранителни привички на децата. Когато има храна вкъщи, никой няма да почине от апетит. Ние сме толкоз разнообразни като организми, потребности и биохимия, че няма по какъв начин да има един единствен верен режим на хранене ”, споделя Величков. Що се отнася до концепцията за дядо Торбалан и всевъзможни сходни хрумвания за заплашване, психологът ги окачествява като „ ужасни ”, тъй като стресират и травмират детето. Казва, че е ходил в доста детски градини и ясли, където към момента се шири подканването, което неизбежно би спечелило ранглиста за най-брутални: „ Изяж си последната хапка или майка ти ще почине ”. Да не приказваме за това: „ Ако пееш на масата, ще се ожениш за ром ”.

Липсва ни самочувствие пред света

 „ Насаден ни е комплекс, че сме втора употреба хора. Когато чужденец ни пристигна на посетители, му демонстрираме какъв брой добре сме си подредили къщата, караме детето да му изпее песничка, да каже какъв брой думи знае на британски. Закърмени сме с раболепство и комплекс, че ние би трябвало да се стремим към друга просвета, не към нашата ”, споделя психологът. Другият акцент, който той слага, е, че българското общество е към момента патриархално като изключим по-отворените към света хора. „ Насаждаме у децата неправилно отношение към дамата и майката, че би трябвало да обслужва мъжа. Малките виждат, че като се прибере от работа майка им незабавно би трябвало да направи салатата, да сервира ракията ”, споделя Величков. В някои фамилии родителите съзнателно не учат момчетата да подреждат играчките си и да оказват помощ в семейството, с цел да не станат „ женчовци ”. А истината е, че родителят просто би трябвало да бъде отворен към ползите на детето. Ако момчето желае да се научи да прави омлет, салата или фасул, родителят би трябвало да го научи и не трябва да му постанова мнението, че това е женска работа. А що се отнася до разтребването на играчки, е хубаво то да свикне на ред, само че не и на тормоз, че би трябвало да прави всичко това, другояче ще бъде осъдено.

Невинаги сме добър образец за децата си

 Всеки здравословен табиет, който построява родителя е потребен за детето, само че не трябва да го слага като закон, счита психологът. Няма по какъв начин детето да счита за обикновено заспиването в 8, в случай че по-късно родителите канят шумни компании и стоят до късно през нощта. Детето ще одобри за обикновено, това което вършат мама и тате и няма да е предостатъчно, че би трябвало да е в леглото. Природата на едно дете е да си търси границите – докога да се постанова, до каква степен са му разрешени някои неща. Затова работата на родителите е да слагат здравословни граници, само че без да ги сервират със суеверия и остаряващи стандарти. Такъв остарял стандарт и противен съвет за първите дни в учебно заведение е, когато бащата каже на сина си: „ Бий да те почитат ”. Това е образование в принуждение. Друга неточност е, че някои родители лишават уважението на децата към учителите и по този начин наслагват негативни привички и държание.

Близки сме с роднините си

 Българите сме по-семейно насочени и по този начин възпитаваме децата си. Тук като навършиш 18, никой не те изритва от у дома. Помощта и грижата се предават от потомство на потомство. При нас към момента се счита, че роднината ти е по-близък от приятеля и постоянно можеш да разчиташ на него, тъй като е твоя кръв. За нас е аморално да откажем поддръжка на родственик. В западните общества не е по този начин, по тази причина хората са по-отдалечени един от различен и по- депресирани. А ние разчитаме на огромен кръг от хора - лели, стринки, вуйчовци, братовчеди, което е хубаво.

Все още възпитаваме децата в хубавите български обичаи

 Психологът споделя, че в Асеновград има доста прелестен празник, в който вземат участие дребните девойки от 3 до 6 години. Казва се „ Калинички ”, отдаден е на слънцето и се прави на 24 юни – най-дългият ден в годината. Тогава момиченцата обличат бели булчински рокли и се прави събор, посещава се черква или параклис, прави се литургия, а дребните са като булки на слънцето. Поверието е, че те би трябвало да станат булки 3 пъти. Що се отнася до възпитанието на децата в българските обичаи, те могат да се включват в кукерски шествия, да бъдат коледари. „ Българските обичаи и фолклор учат децата на почитание към прародителите ни, към нашия обичай и просвета. Много родителите към този момент записват децата си, а и те самите вървят на национални танци. Децата се забавляват, а и вземат участие в редица фолклорни фестивали из страната, пътуват, имат общ живот с други връстници ”, изяснява Величков.

Не ги вършим пияници, тъй като не вкарваме забрани

 От дребни разрешаваме на децата да топнат пръстче в бира или вино, а не им забраняваме до пият до 21 години и по-късно да се напиват до пристъп, както е в други страни. „ Има ли добър образец от родителя, детето се възпитава вярно. Сещам се и за още една добра традиция от предишното - родителите да изпращат децата да чиракуват в някоя работилница или богаташка къща, при хора, които имат подобаващ морал, образовани са и с изключение на на поминък, могат да научат детето на доста неща. Добре е родителите през днешния ден да знаят, че след избрана възраст на децата им е необходим различен престиж, с изключение на родителския, който да ги поведе ”, изяснява Иво Величков.

Инфо: www.mila.bg